1316# Седем ранни травми на дъщерята, получени от нелюбящата й майка

Още в ранното си детство едно момиче научава за първи път коя е тя, оглеждайки се в огледалото, което за нея е лицето на майка й. Тя разбира, че е обичана и чувството, че е достойна за любов и внимание, че е видяна и чута, й дава сила да расте и да стане независима личност.

Дъщерята на нелюбящата майка –  емоционално отчуждената или непостоянната, или твърде критичната и строга, много рано получава от живота други уроци. Тя не знае, тя не е уверена какво ще се случи в следващия момент, каква ще бъде майка й утре – добра или лоша; тя иска и търси майчината любов, но се страхува от това, каква реакция ще последва всеки път и поради това не знае как да заслужи тази любов. Амбивалентната привързаност към такава майка учи девойката, че отношенията между хората по принцип са непостоянни, ненадеждни и на тях не трябва да се има доверие; избягващата привързаност установява в душата на детето ужасен конфликт между неговите детски потребности от любов и защита и емоционалното и физическо насилие, които получава.

Особено важното е, че потребността на дъщерята от майчина любов не изчезва дори и след като тя осъзнава, че получаването й е невъзможно. Тази потребност продължава да живее в детето, заедно с ужасното осъзнаване на факта, че единственият човек – майка й, трябва да я обича безусловно, просто защото я има на този свят, но тя не прави това. Понякога процесът за справяне с това угнетяващо чувство жената води през целия си живот.

Дъщерите, които израстват със знанието, че не са обичани, получават емоционални травми, които до голяма степен определят бъдещите им взаимоотношения и влияят като цяло върху изграждането на живота им. Най-тъжното е, че понякога те не осъзнават причината и вярват, че самите те са виновни за всички проблеми.

1.Недостатъчна увереност в себе си. 

Необичаните дъщери на нелюбящите майки не знаят, че те са достойни за внимание, в спомените им няма останало усещане, че въобще са били обичани.  Момичето можеше да порасне, привиквайки ден след ден с факта, че не е чута,  че е пренебрегвана или още по-лошо, че тя е наблюдавана, следена и критикувана за всяка своя стъпка. 

Дори ако момичето притежава открити таланти и постижения, те не и създават нужното чувство за увереност. Дори тя да притежава благ и сговорчив характер, в главата й непрекъснато звучи гласа на майката, който тя възприема сега като свой собствен – тя е лоша дъщеря, неблагодарна, всичко което прави е недобро.

Мнозина жени вече в зряла възраст, казват, че все още имат усещането, че те „мамят хората” и техните таланти и характер са изпълнени с недостатъци.

2.Недостатъчно доверие към хората.  

„Винаги ми се е струвало странно, защо някой иска да бъде приятел с мен и съм се питала дали има някаква полза от това.“ Такива мисли възникват и се преживяват като общо усещане за ненадеждност на света („светът е опасно място; хората за лукави и не правят нищо без да имат полза от това“), което се преживява от едно момиче, чиято майка в детството е била непостоянна в любовта си – ту я приближавала до себе си – ту я отблъсквала.

Такова момиче вече като зряла личност ще иска постоянно потвърждение, че чувствата и отношението на другите е постоянно, че може да им има доверие, че утре няма да бъде отхвърлена.  „Наистина ли ме обичаш?, „Защо мълчи‘? Няма ли да ме изоставиш?“

В същото време, самите момичета възпроизвеждат във всичките си отношения единствено този тип привързаност, която са имали в детството си. И в зряла възраст, те жадуват за емоционални бури, за извисявания и падения, за разриви и сладостно примиряване и приемане. За тях истинската любов е мания, всепоглъщаща страст, магьосническа сила, ревност и сълзи. Спокойните отношения на доверие им изглеждат или нереалистични (те просто не могат да повярват, че това се случва) или скучни.

3.Трудности при отстояване на личните граници.  

Много от тези, които израстват в среда на хладно безразличие или постоянни критики и непредсказуемост, разказват, че постоянно са изпитвали потребност от майчина ласка, но същевременно споделят, че не са знаели как точно да я получат. Това което днес е предизвикало благосклонна усмивка, утре може да бъде отхвърлено с раздразнение.

Вече като възрастни, те продължават да търсят начин да отстъпват, да се съгласяват, да успокояват, умилостивяват и непрекъснато да се сдобряват със своите партньори или приятели, за да избегнат на всяка цена повторението на майчината студенина. Те не могат да почувстват границата между „студено и горещо“ – търсейки взаимопроникващи отношения те или се приближават прекалено близо, така че партньорът е принуден да се оттегли под техния натиск или обратно – страхуват се  да се приближат до човека, за да не го отблъснат.

Освен трудностите при установяване на конструктивни здрави граници с противоположния пол, при дъщерите на нелюбящите майки често възникват проблеми и с приятелските отношения. „Как да разбера, че тя ми е истинска приятелка?“, „Тя ми е приятелка, не мога да й откажа“.

В романтичните отношения такива девойки проявяват избягваща привързаност: те отбягват близост, тъй като стремейки се към такава те стават особено раними и зависими. За тях е характерно „да „хвърлят“ страхливи погледи, прикривайки се за гърба на другите или „шпионирайки“ с любопитство, криейки се зад книга“. Тяхната крайна проява на отбранителна позиция е веднага да реагират с „не“ на всяко предложение, искане и молба, идващо от момче или мъж. Те преживяват твърде голям страх, че отношенията им с другия ще им донесат също толкова болезнено страдание , каквото са изпитвали в детството си, когато са търсели и искали майчината любов, но не са я получили.

4.Ниска самооценка, неспособност да признае своите достойнства.  

Ето разказ на една необичана дъщеря, споделен по време на терапия: „ Когато бях малка, основно ме възпитаваха в дух да се боря и преодолявам своите недостатъци, а за моите достойнства почти не ми говореха, за да не се възгордея. Сега където и да започна работа, навсякъде ми казват, че не съм достатъчно инициативна и не се стремя към развитие и по-високи постижения“.

Много клиенти разказват, че за тях е било истинска изненада, че са успели въобще да постигнат нещо в живота си. Много от тях до последно са отлагали (или отлагат) моментите за създаване на нови запознанства, за вземане на нови решения и всичко това поради увековечен страх да не се провалят, да не преживеят отново разочарование. В такива случаи неуспехите за тях се явяват пълно отхвърляне, припомняйки им отчаянието, което са преживявали в детството, когато са били отхвърляни от собствената им майка.

Само в зряла възраст нелюбимата дъщеря успява да повярва в това, че има нормална външност, че притежава множество положителни страни и достойнство, които я извисяват над другите, че не са верни думите; „Кой ще те хареса и кой ще те вземе теб?“. 

Ето какво споделя клиентка по време на консултация: „Случайно се натъкнах на старата си снимка, когато вече имах собствени деца  и видях на нея симпатично и очарователно момиче, нито тънко и нито дебело. Сякаш го гледах с чужди очи, дори веднага не осъзнах, че това съм аз в „ботушите“ на майка ми.

 5.“Бягството“ – защитна реакция и житейска стратегия.  

Знаете ли какво се случва, когато настъпи времето тези момичета да търсят своята любов? Вместо „Искам да бъда обичана“,  момичето което е преживяло в детството си майчината неприязън сега чувства страх някъде дълбоко в себе си: „Не искам отново да бъда наранена“. За нея светът е изпълнен с потенциално опасни мъже, сред които тя с неизвестни за нея начини трябва да намери своя.

6.Извънредна чувствителност („тънка кожа“).

Понякога съвсем невинна  шега или сравнение може да ги накара тези момичета да избухнат в сълзи, защото тези думи, толкова леки за останалите, падат като непоносима тежест в душата им и предизвикват цял слой от спомени. „Когато реагирам прекалено остро на определени думи, аз винаги си казвам и зная, че това е характерно за мен. Другият може би въобще не иска да ме засегне“.  Тези необичани в своето детство момичета трудно овладяват своите емоции, защото те нямаха опит за безусловното им приемане като ценност, опит който позволява на хората да стоят твърдо на краката си.

7. Търсене на майчините отношения във контактите си с мъжете.  

Човек се привързва към това което му е познато, това което е било съставна част от детството му, независимо какво е било то. „Едва години по-късно разбрах, че съпругът ми ме третира по същия начин като майка ми, а аз сама си го избрах. Дори първите думи, които той ми каза, когато се срещнахме бяха: „Вие сама ли решихте да си сложите този шал? Свалете го, моля!“ Тогава тези негови думи ми  изглеждаха доста забавно и оригинално.

Защо хората вече като възрастни осъзнават и започват да разказват свободно за това? Разбира се не за да изпаднат в отчаяние, захвърляйки „картите“, които съдбата им е отредила, а за да осъзнаят как и по каква причина правят определени избори, постъпват по определен начин, възприемат определени оценъчни критерии и общуват с другите. Много е трудно за едно дете да расте без любов, но когато човек успее сам или с помощта на специалистите да открие причините за своите неуспехи като възрастен, той почти е успял да се справи и да промени себе си.